Доза #5 Защо уволних човека, който не отвори нито един урок за 3 месеца?
Внимание!
Всяка 💉 доза от Бизнес Клуб Радушев съдържа един мощен принцип.
Тази доза номер 5 няма линк за покупка – само 🧭 принципът, който ще промени начина ти на мислене за бизнеса.
💔 Историята за предателството, което ме направи по-силен лидер
⏰ Време за четене: 8 минути
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
НУЛА РАБОТА, ТРИ СТРАНИЦИ ОБИДИ
Пиша в 2:34 сутринта, понеделник. Не мога да спя.
Не от гняв. Не от съжаление. А от облекчение.
Преди 48 часа уволних човек, когото смятах за част от мисията. Човек, на който плащах месечно. Човек, който беше до мен от самото начало на клуба.
И знаеш ли какво открих, когато проверих системата?
- 0 влизания в менторските сесии.
- 0 гледани уроци.
- 0 участия в срещите.
- 0 създадени досиета
- 0 месечни отчети
- 0 организация (дори папки няма)
1 участие в уебинар (неговият). - Но заплатата? Всеки месец!
НУЛА. За три месеца. Човекът, който трябваше да помага на клиентите, не беше отворил дори ЕДИН урок.
Но това не е най-абсурдното…
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
ПИСМОТО, КОЕТО ПРОМЕНИ ВСИЧКО
След уволнението получих имейл от него. Три страници обиди.
Нарече ме „Чарлс Менсън“.
Каза, че не мога да управлявам компания.
Написа, че съм „емоционален експеримент“.
Обясни как всичко, което правя, е грешно.
И тогава видях истината:
Човекът, който никога не е влязъл в клуба, съди клуба.
Човекът, който не е видял нито един урок, казва че са безполезни.
Човекът, който взима парите, казва че не вярва в мисията.
Седях пред компютъра и се смеех. Истински. През сълзи.
Защото разбрах нещо фундаментално за бизнеса и живота…
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
ИСТОРИЯТА С ПИСАЛКАТА
Знаеш ли кое е най-иронично в цялата ситуация?
Преди седмица поръчах специални писалки от майстор Шкодров – най-добрият създател на ръчни пишещи инструменти в България, а според мен в света. Гравирани. С логото на клуба. С името на всеки от екипа. Символ на принадлежност към мисията.
След като му изпратих решението за уволнение, Салвандоре ми написа:
„Писалката ще оставя в офиса като символичен спомен.“
И предложи да направя чаша, в която да събирам писалки на напусналите – „като самураите, които оставят меча си.“
Отговорих му директно:
„Писалката ще остане в офиса. В специална чаша. Но няма да ти я дам. Не искам да имаш нещо с логото на клуба, в който не си влязъл нито веднъж.“
Защото самураите ВРЪЩАТ меча си, Салвандоре. След като са служили с чест. Не получават награда за нула участие.
Сега тази писалка стои в празна чаша на бюрото ми. Единствена. Неподарена. Недокосната. Символ на това какво се случва, когато вземаш без да даваш…
И този урок не е за его или емоции. Този урок е за принципи.
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
ЗАЩО ТОВА НЕ Е ЕГО – А ПРИНЦИПИ
Искам да е кристално ясно.
Когато водиш бизнес, най-лесното е да действаш от его. Да се обидиш. Да отвърнеш на удара. Да влезеш в драма.
Но аз избрах друг път – пътя на принципите.
Рей Далио, основателят на Bridgewater (най-големия хедж фонд в света със $150 милиарда под управление), ме научи на нещо:
„Радикална прозрачност + Радикална отговорност = Успех“
Какво означава това на практика?
Означава, че всеки в екипа има право на мнение. Но и задължение за участие.
Означава, че критиката е добре дошла. Но само когато идва от информирана позиция.
Означава, че грешките се споделят открито. Но и отговорността се носи честно.
В нашия случай имахме ясна уговорка:
✓ Фокус върху компанията
✓ Активно участие в клуба
✓ Редовна отчетност
За три месеца резултатът беше: един уебинар и нула участия освен това. Фокусът беше в собствени проекти, не в компанията.
Не можеш да оценяваш нещо, в което не участваш.
Не можеш да съдиш резултати, които не си видял.
Не можеш да критикуваш мисия, в която не вярваш.
Това несъответствие не е личен конфликт. Това е принципна несъвместимост.
И точно затова разделянето беше неизбежно. Без драма. Без его. Само принципи.
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
УРОКЪТ НА ДЖОБС ЗА „БОКЛУЦИТЕ“
Стив Джобс имаше правило, което шокираше всички:
„A-players only want to work with other A-players. B-players will hire C-players.“
Превод: Най-добрите искат да работят само с най-добрите. Средните наемат слаби, за да изглеждат по-добре.
(Всеки, който ме познава, знае че не съм фен на Apple. Предпочитам Android, Windows и свободата на избора. Но принципите на Джобс за екипите? Това е друга тема.)
През 1985 Джобс бил изгонен от собствената си компания. От човек, когото сам довел – Джон Скъли. Знаеш ли какво казал Скъли? „Стив не разбира бизнеса. Аз виждам по-голямата картина.“
Джобс не се оплаквал. Не писал гневни писма. Основал NeXT и Pixar.
12 години по-късно Apple била на ръба на фалита. Молили го да се върне.
Първото, което направил? Уволнил половината компания. Защо?
„Не можеш да създаваш велики продукти с посредствени хора. По-добре малък отбор от А-играчи, отколкото армия от В и С играчи.“
Брутално? Да.
Резултатът? Apple стана най-скъпата компания в историята.
Знаеш ли, че Apple сега използва изкуствен интелект за оценка на служителите?
Системата проследява не само резултати, но и ангажираност.
Ако Салвандоре работеше в Apple, изкуственият интелект щеше да го маркира като „неактивен“ още първата седмица.
Още втората – щеше да е на „червен флаг“.
Третата? Нямаше да има трета.
Джобс би се усмихнал на иронията – изкуственият интелект прави това, което Джобс правеше интуитивно: разпознава боклуците.
Не казвам, че Салвандоре е „боклук“. Казвам, че беше на грешното място. И двамата щяхме да са по-щастливи, ако го бяхме разбрали по-рано.
Понякога разделянето е най-добрият подарък, който можеш да дадеш – и на себе си, и на другия.
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
ЗАЩО „САЛВАНДОРОВЦИТЕ“ СА НАВСЯКЪДЕ
В твоя бизнес има Салвандоровци. Гарантирам ти.
Познаваш ги:
- Вземат заплата, но „работят от вкъщи“ по собствени проекти
- Критикуват всяко решение, но не предлагат алтернативи
- Първи излизат в 17:00, последни влизат в 9:00
- „Много заети“ за задачите на компанията, но имат време за всичко друго
И знаеш ли защо ги търпим?
Защото се страхуваме.
Страхуваме се да не останем с по-малък екип.
Страхуваме се от конфронтация.
Страхуваме се, че няма да намерим замяна.
Страхуваме се от промяната.
Но ето истината, която научих на трудния начин:
По-добре празен стол, отколкото грешният човек на него.
Празният стол не саботира.
Празният стол не разпространява негативност.
Празният стол не взима пари без да работи.
Празният стол поне е честен – показва ти, че имаш проблем за решаване.
А Салвандоровците? Те са илюзия за екип. Фалшива сигурност. Бавна отрова.
Трудният избор не е да ги уволниш. Трудният избор е да продължиш да ги търпиш.
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
ДАННИТЕ, КОИТО ГОВОРЯТ
След като получих „писмото-бомба“, реших да проверя фактите.
На оперативката, пред целия екип, казах: „Салвандоре, отвори системата. Покажи досиетата на клиентите.“
Тишина.
„Покажи репортите си за последните три месеца.“
Пак тишина.
„Добре, покажи поне директорията за ноември.“
13 ноември беше. Половината месец изминал. Знаеш ли какво видяхме? НИЩО. Дори папка не беше създал.
Започна да отваря старите файлове:
Първи клиент: Направил му огромна отстъпка от собствения си джоб, само за да го вкара. Досие? Няма. План? Няма. Последващи действия? Нула.
Втори клиент: Няма. Досие? Няма. Развитие? Няма.
След семинара във Варна:
140 продадени билета = 140 горещи контакта
Прозвънени за цял месец: НУЛА
Общата картина за 3 месеца:
- 1 уебинар (единствената активност)
- 0 създадени досиета
- липса на репорти
- 0 месечни отчети
- 0 организация (дори папки няма)
- Но заплатата? Всеки месец!
Екипът гледаше екрана в мълчание. Аз също мълчах.
Салвандоре започна да обяснява как „има план“ и „ще се оправи“.
Но 13 ноември без дори папка за месеца? 140 непрозвънени контакта? Нула досиета?
Числата не лъжат. Липсата на числа също.
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
СИМВОЛЪТ НА ПРАЗНАТА ЧАША
Знаеш ли какво направих след оперативката?
Взех неговата писалка, тази с гравираното име, която никога няма да получи, и я сложих в празна стъклена чаша на бюрото ми.
Една писалка. В празна чаша. Сама.
Всеки ден я гледам. Не от злоба. А като напомняне.
Напомняне, че понякога празното място е по-ценно от грешния човек.
Напомняне, че не всеки, който е до теб, е С теб.
Напомняне, че принципите са по-важни от „приятелството“.
Вчера един от екипа ме попита: „Защо пазиш писалката му?“
Отговорих: „Това не е неговата писалка. Това е моят урок.“
Урокът, че когато даваш без да проверяваш, губиш.
Урокът, че доверието без отчетност е наивност.
Урокът, че мисията е по-важна от всеки отделен човек – включително мен.
И знаеш ли какво е най-иронично?
Аз исках да създам традиция – чаша с писалките на напусналите. Като символ. Като напомняне.
Но сега виждам друго. Виждам не провал, а правилно решение. Виждам не загуба, а освобождаване. Виждам не край, а ново начало.
Тази чаша не е мемориал на провала. Тя е символ на куража да поставяш граници. Да защитаваш мисията. Да избираш принципите пред удобството.
Една писалка. Една чаша. Един урок.
И се надявам да остане единствената.
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
ПРИНЦИПЪТ НА ЧИСТАТА СЪВЕСТ
Ще ти кажа как разбираш, че си взел правилното решение.
Пиша ти в 2:34 сутринта. Но не защото не мога да спя от притеснения.
Обратното – събудих се естествено, отпочинал, с ясна глава. За първи път от седмици нямам онзи камък в стомаха, който усещаш, когато търпиш нещо, което не е наред.
Защото съвестта ми е чиста:
✓ Дадох му всички шансове
✓ Изслушах критиките му
✓ Взех решение базирано на факти, не на емоции
✓ Защитих клиентите и екипа
А за последните 25% дължими за миналия месец? Не ги платих.
Защо? Защото тези пари са на ЕКИПА. На хората, които работят по 18 часа. На тези, които влизат във всяка сесия. На тези, които вярват в мисията.
Не е справедливо да взема от техния труд, за да платя на човек с нула активност. 140 клиента непрозвънени. Нула досиета. Дори папка за ноември не е създал на 13-ти.
Салвандоре ме нарече „Чарлс Менсън“. Може би има право. Но аз съм Чарлс Менсън, който защитава своите хора. Който не краде от работещите, за да плати на неработещите.
Сега съм буден в 2:34, защото съм развълнуван да ти разкажа това. Не от безсъние – от енергия. От яснота. От облекчение.
Когато вземеш правилното решение, тялото ти знае. Спиш по-добре. Дишаш по-леко. Виждаш по-ясно.
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
ВЪПРОСЪТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА СИ ЗАДАДЕШ
Докато четеш това, вероятно мислиш за някого.
Някой в твоя екип. Или в живота ти.
Човек, който взема без да дава.
Човек, който обещава без да изпълнява.
Човек, който те кара да се чудиш „защо още го търпя?“
Не ти казвам да го уволниш утре. Не познавам твоята ситуация.
Но те питам:
Кога за последно си проверил ДАННИТЕ, а не обещанията?
Кога за последно си поискал ОТЧЕТНОСТ, а не извинения?
Кога за последно си поставил ГРАНИЦИ, а не си правил компромиси?
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
П.С. ЗА САЛВАНДОРОВЦИТЕ
Ако се разпознаваш в тази история от другата страна…
Ако си този, който не влиза в системата, но взима заплатата…
Не е късно.
Влез утре. Направи една задача. Създай едно досие. Обади се на един клиент.
Или си тръгни с достойнство. Остави мястото на някой, който ще го използва.
Но не стой в средата. Средата е мястото, където умират и мечтите, и кариерите.
Избери: Или участвай, или освободи мястото.
Защото рано или късно, твоят „Радушев“ ще провери данните.
П.П.С. ПРИЗНАНИЕТО, КОЕТО НЕ ИСКАХ ДА НАПРАВЯ
Ще ти призная нещо, което не казах на никого.
Салвандоре не е първият, когото съм търпял прекалено дълго.
Преди него имаше още 13 души. Костваха ми над 950,000 лева и 2 години от живота ми!
П.П.П.С. 950,000 лева за 13 грешки = средно 73,000 лева на грешка.
Да, прочете правилно. Почти милион лева на вятъра. Знаеш ли защо ти казвам това? Не за да те впечатля с големи числа. А за да разбереш – аз съм „експерт“ по грешните хора. Правил съм всяка възможна грешка. Платил съм всяка възможна цена.
Цветан Радушев
2:34 сутринта, 20.10.2025 г.
Човекът, който плати милион лева, за да научи как да разпознава боклуците.
